Новини:

 

История на Армения

Арменската държава възниква през 6 век пр. н. е. на територията на Мала Азия, където нейни предшественици са били: царството Урарту, Хетската империя, Фригия и редица малки държави и конфедерации като Хайаса. Арменският език е самостоятелен клон от Индоевропейската група езици.
Армения е първата държава, която приема християнството като официална религия (301 г.). Последното Арменско царство (1050 - 1375 г.) обхваща земи, които днес се намират в югоизточна Турция. Персия, Византия, арабите, монголите и турците господстват на нейна територия до 19 век. През 1820 г. част от историческа Армения , намираща се под персийско владичество, е присъединена към Русия. В районите на Историческа Армения, под турско владичество, през периода 1894 - 1896 г. и през 1915 -1918 г. се извършва геноцид. Избити са над 2 милиона арменци. През периода 1918 – 1920 г. Армения е независима република. В края на 1920 г., Турция завладява западна Армения, а Червената армия навлиза в Източна Армения. Последната е присъединена към образуваната на 12 март 1922 година Закавказката Съветска Федеративна Социалистическа Република, която е една от основателките на Съветския Съюз ( 30 декември 1922 г.). На 5 декември 1936 Закавказката СФРС е разформирована и е образувана Арменската Съветска Социалистическа Република. През 1991 г., Арменската ССР обявява независимостта си от СССР.

Върни се в началото

Ереван

Ереван е столицата и най-големият град на Армения. Населението му през 2004 г. е 1 088 300 души. Разположен е на река Храздан.
Ереван е водещ индустриален, културен и научен център на кавказкия район. Той е също така сърцето на обширна жп мрежа и главен търговски център за селско селскостопански продукти.
Освен това индустриите в града се занимават с получаването на метали, металообработващи машини, електрически съоръжения, химикали, текстил и хранителни продукти. Образователните и културните учреждения в Ереван включват няколко университета, арменската академия на науките, държавен музей няколко библиотеки. Главна туристическа атракция са развалините от османска крепост от 16 век. Летището в Ереван се казва „Звартнотс“.
Археологическите изследвания показват, че на мястото на днешен Ереван през 8 век пр.н.е. е съществувала крепостта Ербуни. Оттогава мястото има стратегическо значение за керванските пътища между Европа и Индия. Носи името Ереван поне от 7 век, когато е столица на Армения под персийска власт.
Поради стратегическата важност на Ереван се водят няколко битки за него, като той преминава често от османско в персийско владение и обратно. През 1827 г. е превзет от Русия и формално присъединен към Персия през 1828 г. След Октомврийската революция от 1917 г. Ереван е столица на независима Армения три години, след което през 1920 г. става столица на новообразуваната Съветска социалистическа република Армения.
През 1991 г. Ереван става столица на независимата република Армения.

Върни се в началото

Гюмри

Гюмри е град в Западна Армения, втори по големина в страната с население около 120 000 души (1989). Той е сред най-тежко засегнатите от Арменското земетресение през 1988. Почти всички многоетажни сгради в града са разрушени и хиляди загиват.
Първото селище на това място е основано от гръцки колонисти около 401 пр.н.е., но по-късно то изчезва. През 1837 руснаците основават крепостта Александропол, по името на император Александър I, а през 1840 и едноименния град близо до нея. През 1853, по време на Кримската война, около града се водят тежки боеве между руски и турски войски. През 1924 Александропол е преименуван на Ленинакан, на името на съветския политик Ленин. През 1990 градът получава сегашното си име.

Върни се в началото

Арменското земетресение

Арменското земетресение става в 11:41 местно време на 7 декември 1988. Земетресението има магнитуд 6,8, а епицентърът му е близо до град Спитак в Армения, тогава част от Съветския съюз. Град Спитак е почти напълно разрушен, като щети има и в градовете Ленинакан (Гюмри) и Кировакан (Ванадзор), както и в селата в региона. Общият брой на жертвите е около 25 000 души.
Земетресението нанася тежки поражения, като са разрушени много училища и болници. Това, заедно с ниските зимни температури и неадекватната реакция на администрацията, затруднява хуманитарните и възстановителни работи непосредствено след земетресението.
Арменското земетресение се превръща в един от символичните моменти на либерализацията в Съветския съюз, като става първото бедствие, при което съветското правителство допуска чужди спасителни и хуманитарни екипи да се включат във възстановителните работи.

Върни се в началото

Арменците

Арменците са нация, живееща в Каквказкия регион и Мала Азия. Арменската нация е съсредоточена главно в Армения и съседните й страни - Нагорни Карабах(историческо наименование Арцах), Грузия, Иран и Турция (след 1915 г. само в Цариград). По света има много разпръстнати арменски общности, чието население значително надвишава арменците в родината.

Върни се в началото

Етногенезис на арменците

Арменците принадлежат към онези малочислени народи, които въпреки древността на произхода си съществуват и днес. Те спадат към народите от арийската раса. Според най-стари данни, съвременните арменци произлизат от древни балкански племена, смесили се с фригийците и предвождани от Армениус, са преминали от Балканския полуостров в Мала Азия. От името на вожда им Армениус, според гръцки и римски историци или от царя им Арам, според арменски историци, този народ носи името арменци. Арменската държава възниква през 6 век преди нашата ера на територията на Мала Азия, където нейни предшественици са били: Царството Урарту, Хетската империя, Фригия и редица малки държави и конфедерации като Хайаса. Най-старото име, с което страната им е била позната, е било Наири, често споменавано 3000 г. преди н.е., в историята на асирийците и вавилонците, които са били тяхни съседи. По-късно, срещаме наименованието Урарту, от което произхожда името на планината Арарат, където според Библията се е спрял Ноевият ковчег. Арменците сами се наименоват хай, по родоначалника си Хайк, считан за правнук на Ной и основател на първата арменска династия. Арменците са едни от първите, които са отглеждали пшеница и обработвали желязо. Били са добри скотовъдци и земеделци. Прочути са били с конете си, които по-късно се ползват от личната гвардия на византийските императори. Арменците са отглеждали много видове грозде и каисии. В Римската империя каисията се е наричала арменска слива (Prunus Armeniaca), а минерала азурит - лапис армениус (Lapis Armenius). Според древни пътешественици арменците са приготвяли вкусна бира. Били са изкусни и смели бойци, дали множество императори и императрици на византийския трон. Патриарх Фотий, който е учител на Светите Кирил и Методий, е също арменец. Арменците са просперирали в областта на астрономията, архитектурата, медицината, философията и др. науки. Арабските завоеватели намерили и унищожили в Армения множество ръкописни книги и библиотеки и поради това нарекли арменците "хора на книгите". По време на турското владичество арменците са известни като добри земеделци, скотовъдци, занаятчии, производители на пастърма и килими, лекари и търговци. Арменският народ първи приема християнството като официална религия (301 г.). Последното Арменско царство (1050 - 1375 г.) обхваща земи, които днес се намират в юго-източна Турция. Персия, Византия, арабите, монголите и турците господствуват на нейна територия до 19 век. През 1820 г. част от историческа Армения, намираща се под персийско владичество, е присъединена към Русия. В районите на Историческа Армения, под турско владичество, през периода 1894 - 1896 г. и през 1915 - 1918 г. се извършва геноцид. Избити са над 2 милиона арменци. През периода 1918 – 1920 г. Армения е независима република. В края на 1920 г., Турция завладява Западна Армения, а Червената армия навлиза в Източна Армения. Последната е присъединена към Съветския Съюз (1922 г.), а по-късно образува Арменската ССР (1936 г.). През 1991 г., Арменската ССР обяви независимостта си от СССР.

Върни се в началото

Арменската идентичност

Език и азбука
AAрменският език е самостоятелен клон от семейството на индоевропейските езици. Лексиката му е взаимствувала думи от хетите, персите, гърците и др. народи.
Aрменската азбука е на фонетичен принцип и оригинална по форма. Последната й модификация е неизменна от началото на 5 век. Съдържа 36 букви ( 6 гласни и 30 съгласни). За удобство, към тези букви, през 12 век са добавени две нови.

Календар
Арменския календар е започвал на 21 март. По- късно той е започвал от 11 август 2492 г. преди н.е.. Годината 2000 от н.е., съгласно този метод на определяне на дати, е 4492 (2000+2492).

Религии
Древните арменци са вярвали в множесто божества. Всеки ден от месеца е имал име на определено божество. Християнската религия са приели през 301 г. като официална държавна религия. Арменската апостолическа църква е близка с православната църква, но има също арменци католици, евангелисти и вярващи в различни протестантски деноминации.
Армения е родина на павликянството и тондракитите. Определена част от арменците са приели исляма и тяхни потомци днес живеят в Турция, Близкия изток, Балканските страни и др.

Носии и обичаи
 
Знае се, че древните арменски войници са имали островърхи шапки, къси копия и малки щитове. Арменците са били не само смели бойци, но и добри конегледачи и ездачи. Арменската конница е била прочута. По-късно гвардията на византийските императори се съставя от тази конница. Счита се, че прародина на известните и високо ценени арабски коне е Армения.
Обичаите и носиите на населението са твърде разнообразни, поради исторически стекли се обстоятелства, така както и езиковите диалекти, които в Историческа Армения са шестдесет.

Върни се в началото

Арменците и България

Заселвания
Арменци са се заселвали по-масово на Балканския полуостров от 5 век. От 8 век до 10 век византийските императори заселват в Тракия, Родопите и Македония няколко стотин хиляди арменци - павликяни и тондракити. Арменците - халкидонити по вероизповедание основават Бачковския манастир. Споменатите арменци, както и арменците от апостолическата църква в България от далечното минало - са се деарменизирали. Някои историци считат, че родът на цар Самуил или на неговата майка има арменски корен. Жената на цар Петър I е внучка на византийския император от арменски произход - Роман Лакапин. Цар Симеоновия син - Иван е женен също за арменка.
През периода на Отоманските завоевания (1363 г. – 1693 г.), последователни вълни от арменци-преселници от Армения, Крим, Полско-литовската държава (Жечпосполита) и Мала Азия достигат до територията на днешна България.
20,000 арменци, спасявайки се от турските насилия по времето на султан Абдул Хамид II, се установяват в България през 1894 г. - 1896 г. През Балканската война (1912 г. – 1913 г.), числото на арменците в България достига 35,000 и продължава да расте. След геноцида на арменците в Турция (1915 г. – 1922 г.), през 1922 г., по времето на управлението на Александър Стамболийски, 22,000 арменци, намират подслон в България. Техните потомци и емигрантите от Армения, след разпадането на Съветския съюз, са повечето от днешните арменци в България.

Следи в топонимията на Балканите
Арменските преселници от периода на Средновековието, макар и да се деарменизирали, са оставили трайни следи в топонимията на българското землищe:

• Арменица - неотъждествена днес местност в Рила, предадена на Рилския манастир с Рилската грамота на цар Иван Шишман;
• местността Арменци (Ерменлии) до село Бачково;
• река Ермянка или Ерменска, пресичаща с. Паталеница, Пазарджишко;
• река Ерменлийска, Никополско;
• Армянска поляна до село Видраре;
• местности: Ерменковото, Ерменски дол (2 топонима) и Ерменско кладенче, Врачанско;
• местности: Ерменкова орница и Ерменски дол, Монтанско;
• местността Ерменлии до село Царимир, Пловдивско;
• село Мергеле (1576 г.), Пловдивско;
• местност Ерменлицкото, Златоградско;
• село Ерменлий (Стожер), Добричко;
• село Ерменлуй (днес Драгаш войвода), Плевенско;
• село Ерменлии (по-късно Богомил, престанало да съществува), Варненско;
• село Армените, Габровско;
• местности: Арменските лозя, Армянков трап и Армянова зимница, Габровско;
• село Армянковци, Габровско;
• село Торос (от арменското "Торос", означаващо "Божи дар"), Луковитско (Селото има и алтернативна славянска етимология);
• село Арзан, Пернишко;
• село Мирково (от арменското "мирк", означаващо "плод"), Софийска област (Селото има и алтернативна славянска етимология);
• село Зангочево (прозвищно име на днешните Сарая и Гелеменово);
• село Армелино (16 в.) и местност Арменица (1378 г.), Дупнишко;
• село Долно Арменско (Арменско, днес Алонас) и Горно Арменци (1481 г.), Леринско, Гърция;
• село Арменово, днес Арменохори, Леринско, Гърция;
• град Арменополис, днес Герла (Gherla) (на латински: Armenopolis, на унгарски: Szamosújvár или Ormenyvaros, на арменски: Հայաքաղաք Hayakaghak, на немски: Neuschloss or Armenierstadt 'градът на арменците') е град в областта Клуж, Румъния;
• село Прошевци (Пършовце), Тетовско;
• село Прочованци и село Турниковци (1570 г.), Вранско;
• село Норча, Прешевско;
• село Норово, махала Торник (1528/9 г.), Крушевско;
• местност Норойца, Нореска река и местност Клачов дол, Охридско;
• махала Армен (1570 г.), Кочанско;
• махала Арменка в Прилеп (1467/8 г.) и село Таронин (1337 г.), Прилепско;
• село Прошко (16 в.), Кумановско;
• село Торнево (1378 г.) и село Карбинци, Щипско;
• множество наименования с корена "джур" ("чур") и други.

За тези и други топоними подробно вижте П. Голийски и Е. Селян.

Следи от духовната култура
Арменски ръкописи се съхраняват в много известни музеи в различни краища на света и в България, но съхраняваният в НБКМ в София, взет от Бачковския манастир, е много ценен, защото е един от петте известни най-стари арменски ръкописи. Този ръкопис е четириевангелие от 966 г., написан върху тъмен и дебел пергамент. Съдържа 267 страници.

Споделяне съдбата на българския народ
Арменските преселници на българска земя споделят съдбата на българския народ и подпомагат българите по време на турското владичество, освободителната Руско-турска война, Балканската война и антифашистката съпротива. От множеството впечатляващи примери е подвигът на началника на гара Татар Пазарджик - Ованес Съваджъян, който спасява от гибел българското население на този град по време на Руско-турската освободителна война. Той е носител на трите степени на ордените "За гражданска заслуга" и "Св. Александър", първи временен кмет на Татар Пазарджик и почетен гражданин на Пазарджик.

Сфери на трудова дейност
Арменците дават своя принос в развитието на българските занаяти и промишленост. Те, след Освобождението, са часовникари, златари, бижутери, фотографи, шивачки, шапкарки, плетачки на дантели, тъкачки на персийски килими. Арменци основават първата килимарска фабрика в Панагюрище, предприятия за свилоточене в Асеновград и Хасково, модерна тютюнева промишленост и нови технологии в текстилната, кожарската, леярската и др. индустрии. Арменец и българин са основатели на първата тъкачна фабрика за коприна в Сливен. Арменците участвуват в българското земеделие предимно като градинари и лозари. Важно значение за страната имат и постъпленията на арменски капитали от чужбина, благодарение на които се откриват арменски банки в София и Пловдив. Определено значение за България имат и редица дейци на културата, като композитора Натан Амирханян с псевдоним Князев, който е бил диригент на Софийската опера, автор на операта "Иванко", балета "Хаджи Димитър" и др.

Върни се в началото

Арменският геноцид

Арменският геноцид, наричан още Арменския холокост, е термин с който се отбелязва насилствената масова депортация и убийства на над милион арменци от младотурските власти в периода 1915 и 1917 година в Османската империя. И днес се водят спорове между Турция, която не признава геноцида, и международната общност.

Върни се в началото

Първи погром над арменците
През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 млн. арменци. Руската империя подкрепя арменската общност и техните опити за автономия, тъй като по този начин Русия цели да отслаби османската държава. Поради бързото разрастване на движението за автономия султан Абдул Хамид II предприема действия, с които да задържи властта си над териториите, населени с арменци.
В опитите си да разпали конфликт османската Порта подстрекава кюрдското население срещу своите съседи арменците. След кланетата от страна на кюрдите, арменците вдигат въстание, което е потушено от редовен турски аскер и кюрдски башибозук. По време на потушаването на въстанието през 1894 година загиват хиляди арменци, запалени са много села. Във въстанието са убити 50 хил. арменци. Степента на вина на турското правителство в тези събития не е добре изяснена и е предмет на спорове. Две години по-късно арменски революционери завземат "Отоманска банка" в Цариград, за да привлекат вниманието на международната общност към положението на сънароднижците си в Османската империя.

Върни се в началото

Втори погром над арменците
Русия и Турция влизат в Първата световна война като неприятели. Турските власти смятат арменците в страната като руска "пета колона". През февруари 1915 година всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в трудови лагери и след това са убити. Арменците, намиращи се в непосредствена близост до фронта (подобна е и участта на арменците далеч от фронтова линия), тръгват да бягат пеша през негостолюбивите пустинни земи на Сирия и Месопотамия. На 24 април в Цариград, както и в другите големи турски градове, са арестувани и убити всички арменски интелектуалци.
Общо около един милион арменци са убити, а оцелелите след края на войната не могат да се завърнат по родните си домове. Тези арменци емигрират в руската част на Армения или Западна Европа, Северна Америка и Австралия.
Според британски източници, жертвите на арменския геноцид са над милион души, докато турските историци говорят за "няколко стотин хиляди", които са пострадали " в гражданска война, в която има жертви и от двете страни".
Споровете и разприте между Армения и Турция за събитията от арменския геноцид все още не са приключили. Армения твърди, че събитията довели до погрома над арменците, са много добре планирани от страна на турската власт и това дава право те да бъдат класифицират като геноцид. Това твърдение на арменската държава от 1985 и 1986 г. е прието и от международната общност в лицето на ООН, година по-късно и от Европейския парламент. От друга страна Турция все още твърди, че събитията от Първата световна война не са геноцид, а че просто някои турски военни са "отишли малко по-далече в действията си". През втората половина на 20 век някои арменски организации неуспешно се опитват, чрез терористически нападения, да принудят Турция да промени становището си относно арменския геноцид.
По време на геноцида международната общност е знаела за тези събития, но въпреки това никой, освен американския посланик в Турция, не реагира. Твърди се, че когато Хитлер предприема своето окончателно решение на еврейския въпрос, за да подкрепи намеренията си, се аргументира като казва: "Кой в днешно време си спомня за изтреблението на арменците?".
Във връзка с преговорите на Турция за членство в Европейския съюз, въпросът за признаването от турската страна на арменския геноцид е актуален и отново е на вниманието на европейските държави. Въпросът беше повдигнат и от най-известния турски писател Орхан Памук, който в началото на 2005 година се изказа в един турски седмичник, че Турция е отговорна за геноцида над арменците, в който са убити над един милион души. Това изявление породи лавина от недоволство и искания за линчуването на писателя в Турция, разрази буря в Европейския съюз и активизира отново натиска на Армения и арменските организации по света за признаване на геноцида. Заради своите изявления Орхан Памук е съден за уронване на турската национална чест и престижа на турската армия. В краят на декември Памук е освободен от предявените му обвинения и е освободен от ареста на 22 януари 2006 годинa.

Върни се в началото

Мемориалът в Ереван
През 1965 г. по случай 50 годишнината от геноцида, е построен паметник по проект на архитектите Калашян и Мъгърдичян на хълма "Цицернакаберд" над река Храздан. Обелискът е висок 44 метра и символизира прераждането на арменците, а 12-те блока, поставени в кръг, представляват 12 обезлюдени арменски области в днешна Източна Турция. Вътре в кръга гори вечен огън. От паметника започва парк със стена дълга 100 метра, на която са написани имената на областите, за които се знае, че са извършвани кланета. В края на този парк през 1995 г. е отворен малък музей с информация за събитията, както и снимки от немски фотографи (турски съюзници по време на Първата световна война) и публикации за геноцида на различни езици. Около музея има посадени дървета от различни държавници, които са го посетили.

Върни се в началото

Отбелязване
Всяка година арменците по света и в родината отбелязват с факелни шествия и манифестации деня на геноцида и призовават Турция да признае геноцида, който е извършила. Пример за това е 90-годишнината през 2005 г., когато в столицата Ереван стотици хиляди хора бяха се струпали на мемориала и около вечния огън бяха поставили стена, направена от цветя. По същото време в Лос Анджелис, където живее голяма арменска общност, арменците протестираха и приканваха турската държава да признае геноцида.

Върни се в началото

Арменската апостолическа църква

Възникване
Кръстоносците установяват тесни контакти с Арменската апостолическа църква през 12 век, когато преминават през арменското царство в Киликия на път за Светите земи. Съюзът между кръстоносците и арменските царе довежда до сключване на уния между двете църкви през 1198 година. Тази уния, която не е приета от останалите арменци извън Киликия, свършва през 1375 година, когато арменската държава пада под ударите на татаро-монголите. На 22 ноември 1439 година на Флорентийския събор е обнародован декрет "Exultate Deo", с който е възобновена унията с Арменската апостолическа църква и, въпреки че този документ има по-скоро формален характер, по-късно дава догматическо основание за основаването на бъдещата Арменска католическа църква.
Мисионерската дейност на католическите пратеници сред арменците започва още през 1320 година с основаването на така наречената "братска уния", вече не съществуваща арменска монашеска община, свързана с доминиканците. С течение на времето разхвърляните, но постоянно разстящи арменски католически общини започват да имат своя църковна йерархия и свой католически патриарх. През 1742 година папа Бенедикт XIV утвърждава бившия арменски апостолически епископ Авраам Ардзивян (1679-1749) за патриарх на Киликийска Армения с резиденция в Ливан и юрисдикция над арменците-католици в южните провинции на Османската империя. Арменците, живеещи на север, от по-рано имаат свой апостолически викарий в Цариград. Новият патриарх се нарича Авраам Пеиер I, и всички останали, които заемали неговия пост също вземат в църковната си титла името Пиер (Петър).

Върни се в началото

Арменците-католици в Османската империя
Политико-административната ситема на Османската империя предоставя на религиозните малцинства админситративна автономия под управлението на религиозните лидери (системата на милетите), в резултат на която всички арменци-католици се оказват под гражданското управление на арменския апостолически патриарх в Цариград. Това затруднява извънредно много арменците-католици и дори се стига до гонения, продължили до 1829 година, когато под натиска на Франция турското правителство им позволява да се организират в отделна административна единица (милет) със свой архиепископ в Цариград. През 1846 година този архиепископ получава и права на граждански управител на общността.
Ненормалното положение, при което архиепископа в Цариград представлява и гражданската и църковната власт, а патриарха - духовния лидер на Църквата - се намира в Ливан, е премахнато през 1867 година, когато папа Пий IX обединява двата престола и премества резиденцията на католическия патриарх в Цариград.
Извършеният в края на Първата световна война от турското правителство Арменски геноцид нанася жесток удар на арменската католическа общност. Загиват 7 епископи, 130 свещеници, 47 монаси и над 10 0000 миряни. Във връзка със рязкото намаляване на арменската общност в Турция , Армено-католическия Синод, събрал се в Рим през 1928 година, решава отново да премести патриархата в Ливан (в Бейрут), а на Цариград (Истанбул) е даден статут на архиепископия.

Върни се в началото

Арменците-католици в СССР и Русия
Няколко общини на арменци-католици има в тази част на Историческа Армения, която през 1823 година влиза в състава на Руска империя. През 1850 година Пий IX учредява Артвинска епархия за всички арменци-католици, намиращи се на територията на Руската империя. Въпреки противодейстивето на царското правителство източната католическа епархия се появява след 40 години.
През 1912 година арменците-католици в Руската империя се оказват под юрисдикцията на латинския епископ, пребиваващ в Тираспол. По време на комунизма арменците-католици се намират под натиска на съветската власт и едва след независимостта на Армения през 1991 година, отново възникват арменски-католически общини. На 13 юли 1991 година папската курия учредява ординариат за арменците-католици в Източна Европа в град Гюмри, Армения.

Върни се в началото

Арменската католическа общност в наши дни
През ноември 1992 година в Рим свиканият Синод на арменските-католически епископи разглежда нуждата на Църквата в новите реалности. През юни 1997 отново се събира в Рим за подготовката на новия устав на Арменската католическа църква.
Важен образец на религиозния живот на арменците-католици е братството на мхитаристите, основано през 1701 година в Цариград. През 1717 година монашеската община се премества на остров Сан Лазаро във Венеция. Още една група мхитаристи се обособява през 1811 година във Виена. Двете общини се занимават с научна дейност в Европа и Близкия Изток.
Братството на свещеницте в Бзумар, (Ливан) разполага с голяма библиотека и духовна семинария, открита през 1771 година. Висше образование арменските-католически духовници могат да получат и в Рим, в основания през 1883 година Арменски колеж.
Към днешно време по-голямата част от арменците-католици живеят в Бейрут, (Ливан) и Халеб, (Сирия). Църквата има 7 епархии в Близкия Изток: 2 - в Сирия и по една в Ливан, Ирак, Иран, Египет и Турция. Има апостолически екзархат за арменци-католици в САЩ. Главата на Арменската католическа църква е патриарх Жан Пиер XVIII Каспарян, роден през 1927 г. и избран през 1982 г. Пълната му титла е: Патриарх на Киликийска Армения, чиято резиденция е в град Бейрут. Общата численност на арменците-католици наброява 344 000 души.

Върни се в началото

Арменският език

Арменският е индоевропейски език, говорен в Кавказ (предимно в Република Армения) и сред част от арменците в арменската диаспора. Той съставлява самостоен клон в семейството на индоевропейските езици и няма живи близкородствени езици. Много учени смятат, че той е родствен на мъртвите фригийски език, тракийски език и дакийски език. От днес съществуващите езици, гръцкият изглежда най-близък на арменския, макар че последният съдържа и много заемки от персийски език, който също е индоевропейски език.
Фонологията на арменския език е богата на съгласни съчетания по начина на учленяване: преградни и търкави (фрикативни). Преградните в зависимост от звуковия си състав се делят на три групи: преградно-звучни, беззвучни и придихателно беззвучни. Класическият арменски език се отличава от много индоевропейски езици по това, че съдържа шест африкати. Някой езиковеди считат считат, че тези африкати са произлезли под влияние на кавказките езици, а други са на мнение, че те са продукт на историческото развитие на самия арменски. Исторически погледнато, арменският език се развива в два етапа: устен и писмен. Писменият етап се разделя на три периода:
1. Древноарменски (“Крапар”, т.е. “писмен” език) или класически период, 5 – 11 век.
2. Средноарменски период, 12 – 16 век.
3. Новоарменски (съвремен арменски) период, от 17 век до наши дни. Той е разделен на два варианта: Източноарменски литературен вариант и Западноарменски литературен вариант.
Източноноарменският литературен вариант на езика е създаден въз основа на Араратския диалект или въз основа на диалектите от групата “ум” (от формите на спрежение на сегашното и минало несъвършеното време на глаголите в изявително наклонение). При изграждането му важна роля са изиграли някои учебни заведения, от които по-значителни са Астраханското училище (1810 г.), Лазаревският институт в Москва (1815 г.) и Нерсисянското училище в Тбилиси (1824 г.). Източноарменският език е държавен език на Арменската република.
Западноарменският литературен вариант на езика възниква въз основа на диалекта на Константинопол или въз основа на диалектите от групата “гъ” (от формите на сегашното и миналото несъвършено времена на изявителното наклонение). Той се оформя от 12 век и при изграждането му важна роля изиграват западноарменските културни центрове в Константинопол, Смирна, Венеция и Виена. Западноарменският литературен вариант на езика се отличава от източноарменския вариант по различните звукови стойности на някой съгласни от системата на арменската азбука, с разлики в склоненията, местоименията, членообразуването, речниковия състав и др. Тези различия не пречат на говорещите различни варианти да се разбират по между си. Числото на ползващите Западноарменския литературен вариант в Турция, след арменския геноцид, се съкрати драстично, но не напълно, защото в Цариград функционират множество арменски училища и други институции, свързани с местната арменска общност.
Първа класификация на разговорния арменски език е направил Степанос Сюнеци (8 век). Неговата класификация се основава на географския принцип. Той разграничава един централен диалект и седем перифрийните диалекти: корчайски, тайски, хутски,Четвърта Армения, сперски, сюникски и арцахски. Имаме сведения за арменските диалекти и благодарение на изследванията на Фр. Риволи и И. Шредер, направени през 17в. - 18 в. Те регистрират множество диалектни думи, така и дават сведения за агулиския, джулфинския, тбилиския, карабахския, малоазийския и ванския диалекти. Съгласно съвременната арменска диалектология, разговорният вариант на арменският език е представен от около 50 диалекта, които се разделят на източни ( “ум”) и западни ( “гъ”). Източноарменските диалекти са говорими предимно в Република Армения, Иран и Индия. Историческа база за развитието на западните арменски диалекти е била Византия, а по-късно – Турция.
Арменският език се изписва със специфична арменска азбука, създадена от св. Месроп Мащоц през 406 г.

Върни се в началото

Граматика

Фонология
Класическият арменски отличава седем гласни, a, i, schwa, отворено e, затворено e, o и u, които се транскрибират като a, i, ē, e, ə, o, ow.
Преградните звуци имат специална аспиратна последователност: p῾ t῾, č῾, k῾.

Съществителни
Класическият арменски няма граматичен род, нито дори и в местоименията. Номиналната инфлексия, обаче, запазва няколко типа стеми. Съществителното може да се мени по шест падежа — именителен, винителен, местен, родителен/дателен, аблатив, творителен.

Върни се в началото

Известни Арменци

Орбели

Орбели е династия на арменски дейци на науката и културата, известна от 12 век. Няколко поколения от представители на този род са живяли в Руската империя и СССР, внасяйки забележителен принос в руската култура и наука. Някой от изтъкнатите представители на династията са:

Орбели, Йосиф Абгарович (1887 - 1861) - арменски и съветски учен-изтоковед, академик на АН на СССР, директор на Ермитажа в Петроград (1934 -1951), академик на АН на Арм.ССР и пръв председател на тази академия (1943 - 1951), декан на Източния факултет на Ленинградския държавен университет (1955 - 1960), завеждащ ленинградския отдел на Института на народите от Азия на АН на СССР. Основните му изследвания са посветени на историята и средновековната култура на Близкия Изток, арменската епиграфия и епос, кюрдския език, архитектурата на Грузия и Армения. Награждаван е два пъти с ордена Ленин и много други международни награди.


Орбели, Леон Абгарович (1882 - 1958) - арменски и съветски учен-физиолог, академик на АН на СССР, един от основоположниците на еволюционната физиология.

Орбели, Рубен Абгарович (1880 - 1943) - арменски и съветски учен, един от основателите на подводната археология (хидроархеология) в СССР.

Върни се в началото

Ованес Адамян

Арменски инженер. Изобретател на телевизията и факс машината. Роден през 1879 г. в Баку, починал в Ленинград през 1932 г., погребан в Ереван. Учил в университетите на Мюнхен, Цюрих и Берлин през 1899 - 1904 г.
През 1905 и през 1907 г. регистрира идеите си за черно-бяла и цветна телевизия в Брелин. През 1907 г., в Берлин, провежда първото във света експериментално предаване на цветни картини на разстояние 600 км. В Лондон първото експериментално преставяне на цветната телевизия, основана на трицветния принцип на Адамян, е реализиран през 1928 г.
През 1921 г. докладва идеята си за факс машина на Осмия всеруски конгрес по електротеника в Москва, а през 1930 г. осъществява първото в света факсово предаване от Москва до Ленинград.

Върни се в началото

Виктор Амбарцумян

Виктор Амазаспович Амбарцумян (1908 - 1996) е виден руски и арменски учен, един от основателите на теоретичната астрофизика, основател на Бюроканската астрофизическа обсерватория (1946) в Армения, лауреат на Сталински награди (1946, 1950), член-кореспондент (1939) и академик на Академията на науките на СССР (1953), президент на Международния астрофизически съюз (1961 - 1964), почетен член на редица национални академии (включително и на Българската академия на науките). Награждаван е с престижни награди от Френската академия, Британското кралско научно дружество и др. Малката планета номер 1905 е кръстена на името Амбарцумян.

Върни се в началото

Иван Баграмян

Ованес (Иван) Баграмян е съветски маршал, заместник-министър на отбраната, командващ фронт по време на Втората световна война, командващ завладяването на Източна Прусия със столица Кьонисберг (днешен Калининград) и унищожаването втората по сила група на Немския вермахт (след Берлинската група).

Върни се в началото

Арам Хачатурян

Арам Хачатурян (на арменски Արամ Խաչատրյան)) е арменски композитор на класическа музика. Той е най-известен със своите балети Спартак, Маскарад и Гаяне. Той е също диригент, педагог, музикално-обществен деятел, народен артист на СССР (1954), Герой на социалистическия труд (1973), академик на АН ма Арм.ССР (1963). Награждаван е с множество Сталински, Ленински и други държавни награди на СССР и Арм. ССР. През 2006 година е открит негов паметник в град Москва.

балет „Спартак” - снимки:

Спартак-1

Спартак-2

Спартак-3

Върни се в началото

Шарл Азнавур

Шарл Азнавур (на френски Charles Aznavour) е френски певец, текстописец и актьор.
Азнавур е роден под името Шанур Варинаг Азнавурян в Париж на 22 май 1924 г. в семейството на арменски имигранти. Докато е още в ранна възраст, неговите артистични родители го въвеждат в света на театъра.
Един от най-популярните френски певци, той започва да пее на 9 години и скоро приема артистичното име Азнавур. Той пробива когато певицата Едит Пиаф го чува да пее и го взема със себе си на турне във Франция и САЩ.
Често наричан „Френският Франк Синатра“, почти всички песни на Азнавур са свързани с любовта. Той е написал над 1000 песни както и мюзикъли, направил е над 100 записа и е играл в 70 филма. Азнавур пее на 5 езика и е един от най-известните френски певци зад граница, като е изпълнявал песни в Карнеги Хол и на други известни места по света.
През 1996 г. на Шарл Азнавур е отредено място в Залата на славата на текстописците.
Той е автор на книгата „Доброто старо време”.

Върни се в началото

Иван Айвазовски

Иван Айвазовски е руски художник от арменски произход, известен с морските си пейзажи. Някои от неговите шедьоври са "Деветата вълна", "Буря през ноща", "Море", "Дъга", "Черно море", "Сред вълните" и др. Създал епичен образ на Черно море.
Роден е на 29 юли 1817 г. във Феодосия — днес украинско пристанище на Кримския полуостров.
Почива на 5 май 1900 г.

"Море"

Върни се в началото

Уилям Сароян

Уилям Сароян е роден на 31.08.1908 г. във Фресно (Калифорния). Той е известен американски писател и драматург от арменски произход. Героите на неговите произведения са обикновени и не особено щастливи хора. За тях той пише с топлота, състрадание и надежда всичко да се промени към по-добро. Неговото първо признание идва със сборник разкази от 1934 г. (The Daring Young Man on the Flying Trapeze). Освен разкази Уилям Сароян е написал 12 пиеси и около 10 романа. За едни от най-хубавите негови произведения се смятат повестта "Човешка комедия" (1942), романите "Приключенията на Уесли Джаксън" (1946) и "Мамо, аз те обичам" (1956), пиесите "В планината на моето сърце" (1939) и "Прекрасни хора" (1941). През 1972 г. Уилям Сароян публикува книгата със спомени "Местата, където аз прекарах времето си". Името му се нарежда до имената на Хемингуей, Стайнбек, Фокнър, Колдуел. Българските читатели познават ред негови книги, последните от които са романът "Той и тя" (2006) и "Светът, денят, нощта, аз" (2007). Умира на 18.05.1981 г. в родния си град.

ОВЧАРСКАТА ДЪЩЕРЯ
ЗМИЯ
СМЯХ
СВЕТЪТ, ДЕНЯТ, НОЩТА, АЗ
ВОДЕТЕ СИ САМИ ПРОКЛЕТАТА ВОЙНА

Върни се в началото

Ховсеп Азнавур

Ховсеп Азнавур (на арменски Հովսեփ Ազնավուր , на турски Hovsep Aznavur) е османски архитект от арменски произход, изработил архитектурния план на българската църква „Свети Стефан“ в бившата османска столица Истанбул, днес Турция.

Биография:
Ховсеп Азнавур е роден в британската столица Лондон в арменско семейство, но през 1867 година семейството му се мести в Истанбул. Учи в Рим и става един от многото османски архитекти учили в Европа. Негово дело изцяло или отчасти са много обществени и частни сгради в Истанбул, като Мъсър Апартманъ (Египетският апартамент) и тютюневата фабрика Джибали (Джибали Тютюн Фабрикасъ).
Ховсеп Азнавур играе и важна роля в обществения и политическия живот на арменската колония в Истанбул. Той е сред основателите на Сахманатраган Рамкавар, партията предшественик на лиерално-демократичната Рамкавар Азатакан, една от трите големи арменски партии. След геноцида над арменците Азнавур напуска Истанбул и се заселва в Кайро, където продължава да се занимава с архитектура.
Българската /желязната/ църква „Св. Стефан” е изградена през 1898 г. на мястото на изгорялата дървена българска църква. Проектът е на Ховсеп Азнавур, а изпълнението на австрийската фирма „Рудолф фон Вагнер”. Състои се от сглобяеми железни елементи с тежина 500 тона. Докарана с кораб от Виена по река Дунав, през Черно море и Босфора, тя е осветена от екзарх Йосиф на 08.09.1898 година. Две са били железните църкви в света, но днес е запазена само българската.
Българската (желязна) църква "Св. Стефан"

Върни се в началото

Тигран Петросян

Тигран Петросян (на арменски Տիգռան Պետռոսյան) е арменски шахматист, световен шампион през 1963–1969.
Тигран Петросян е роден в село Мулки в Армения, детството си прекарва в Тбилиси, а от 1949 живее в Москва. Започва да играе шах от осемгодишен, а през 1951 печели първия си турнир. На тригодишните международни турнири, които определят съперника на световния шампион, той се представя все по-добре: пети в Цюрих през 1953; трети в Амстердам през 1956; трети в Югославия през 1959; първи в Кюрасао през 1962. През 1963 побеждава Михаил Ботвинник с 12,5–9,5 и става световен шампион по шахмат.
Петросян защитава титлата си през 1966, побеждавайки Борис Спаски с 12,5–11,5, ставайки първият световен шампион, спечелил мач за титлата след победата на Алехин през 1934. През 1969 Спаски се реваншира, печелейки с 12,5–10,5 и отнемайки титлата на Петросян.
Тигран Петросян е единственият играч, спечелил партия срещу Боби Фишер по време на турнира през 1971, прекъсвайки удивителната му поредица от 12 последователни победи. Петросян продължава да се състезава до смъртта си от рак през 1984.

Върни се в началото

Гари Каспаров

Гари Кимович Каспаров (роден Гари Вайнщайн) е 13-тият световен шампион по шахмат, роден на 13 април 1963г. в Баку, в тогавашната съветска република Азербайджан. В шахмата е известен с интуитивна и невероятна визия на дъската, както и с промяна на стратегията в средата на партията. До 1990г. Каспаров живее в родния си град. Завършва английска филология. През 1990 получава руско гражданство и заживява в Москва.

Детство
Каспаров учи играта на шах от баща си, евреин от немски произход, който почива при пътен инцидент, когато Каспаров е на 7. В последствие Гари сменя името си на Каспаров, мъжката форма на рожденната фамилия на майка му (арменка) - Каспарян.
Ранните му успехи на шахматната дъска му дали възможност да попадне в школата на Михаил Ботвиник на 10-годишна възраст, който също е бил световен шампион и е смятан за най-добрият съветски шахматист за времето си.
През 1976 г., на 12-годишна възраст, Каспаров става най-младият състезател, печелил младежкото първенство по шах на СССР, провело се в Тбилиси (днешна Грузия). На 13 участва за първи път на международно състезание и печели третото място на третото световно първенство за кадети във Франция. Това е първият случай, в който 13-годишно дете представя Съветския съюз на международно състезание на Запад.
През 1979 г., на 16, Гари Каспаров получава възможността да участва в състезание на територията на Югославия заедно с 14 силни международни майстори. Въпреки че Каспаров още няма ЕЛО-рейтинг от ФИДЕ, той печели мача с голяма преднина (55.5 срещу 45.5 за втория) и показва на шахматната общественост, че ще е сериозен претендент на следващото световно първенство по шах. На 17-ия си рожден ден Гари Каспаров става гросмайстор.

Световен Шампион
През 1984г., 21-годишен, Каспаров играе за първата си световна титла по шахмат срещу легендарния съветски шахматист Анатоли Карпов, след като печели кандидатския мач срещу Василий Смислов. И двамата играят брилянтно, но мачът е прекратен след 5-месечен маратон от 48 партии, който не е спечелен от никого, заради регламентът, според който печели играчът, който поведе с 6 победи пред противника си. Карпов повежда с 5 партии, но Каспаров успява да спечели следващите 3, след което мачът е прекратен. През ноември следващата година мачът се преиграва и Каспаров печели първата си световна титла по шах, която задържа за 12 години. На 22 години и 210 дни Каспаров става най-младият световен шампион по шах за всички времена.
От 1985г. до 1990г. Каспаров играе още срещи за световната титла срещу Карпов - в Лондон и Ленинград през 1986г., в Севиля през 1987г. и в Лион през 1990г., като успява да я защити успешно. В Севиля защитава титлата си с резултат 12:12, при който настоящият световен шампион запазва званието си, а другите два мача Каспаров печели с 12.5-11.5.

Отцепване от ФИДЕ
След дълготрайни спорове със световната федерация по шах - ФИДЕ - Каспаров се отцепва от нея и основава Професионалната Шахматна Асоциация. През 1993г. Каспаров участва в мач за световната титла на Професионалната Шахматна Асоциация и я защитава срещу англичанина Найджъл Шорт. Отново я защитава през 1995г. срещу индиеца Вишванатан Ананд. Същевременно ФИДЕ провежда мач за световната титла по шах между Анатоли Карпов и Ян Тиман, който Карпов печели. И Каспаров, и Карпов считат себе си за световни шампиони.
През 2000г. Каспаров губи титлата си в мач на Професионалната Шахматна Асоциация срещу ученика си Владимир Крамник с 6.5-8.5. В целият мач Каспаров не печели нито една партия. Крамник отказва традиционният мач-реванш и остава световен шампион на Професионалната Шахматна Асоциация до обединителния мач срещу шампиона на ФИДЕ Веселин Топалов през 2006г.

Човекът срещу машината
През 1996г. Каспаров печели мач от 6 партии срещу компютъра на IBM Deep Blue с 4-2. През 1997г. губи мача-реванш срещу подобрения компютър Deeper Blue с 2.5-3.5.

След шаха
Каспаров се отказва от шаха на 10 март 2005г. след като заема разделеното първо място с Веселин Топалов на турнира в Линарес, Испания, за да се отдаде на писането на книги за шахматните си предшественици и на обществено-политическа дейност в Русия. Той е председател на "Комитет-2008: свободен избор" и съпредседател на Всеруския граждански конгрес "Русия за демокрация, против диктатурата".

Върни се в началото

Андре Агаси

Андре Агаси (на английски: Andre Agassi) е известен американски тенисист, роден на 29 април 1970 г. в Лас Вегас, Невада.
Той е професионалист от 1986 г. Спечелил е осем титли от Големия шлем - два пъти US Open, един път Wimbledon, четири пъти Australia Open и веднъж Rolland Garros. Има рекордните 17 титли от серията Мастърс, повече от всеки друг тенисист досега (2006 г). Както и общо 60 титли от професионалната верига ATP. Към 2006 г. е спечелил над $ 30 млн. само от наградни фондове по турнири.
Агаси е етнически арменец. Негова съпруга е бившата тенисистка Щефи Граф. Има две деца - Джейдан-Гил и Джаз-Ел.
Играе с Head Flexpoint Radical.

Върни се в началото

Армен Назарян

Армен Людовикович Назарян е български борец от арменски произход. Роден на 9 март 1974 г. в Масис (Армения).
На Олимпийските игри в Сидни през 2000 г. печели златен медал за България. Има златен медал и от Олимпийските игри в Атланта през 1996 г., когато се състезава за Армения. Армен назарян е също така трикратен световен шампион и шесткратен европейски шампион.

Върни се в началото

Серж Танкиан

Серж Танкиан (Serj Tankian) е арменски рок музикант, роден на 21 август 1967 година в столицата на Ливан Бейрут и израстнал в американския град Лос Анджелис. Танкиан е съосновател и вокалист на американската метъл група System of a Down, чиито останали членове са също арменци, живеещи в Америка. Освен в музикалния бранш, Танкиан е активен и в политическия живот в Щатите, взимайки участие в различни обществени организации и инициативи. В свободното си време се занимава с поезия, като до момента има една издадена книга със стихове, озаглавена "Cool Gardens".

Върни се в началото

Шер

Шер (родена Шерилин Саркисиян на 20 май 1946 г.) е американска певица и актриса от арменски произход по бащина линия и 1/16 чероки-индианка по майчина линия. Кариерата ѝ започва през 60-те с дуетa ѝ със Сони Боно. Те продават над 80 милиона записа преди съвместната им кариера да завърши през 1974 г. След това тя продава над 100 милиона записа. Шер е единствената звезда от 60-те години на 20 век, която продължава да прави музика до днешна дата.

Върни се в началото

---

Пояснение: Създателите на сайта не претендират за изчерпателната информация на сайта, тя е само насочваща. Използвани са материали предимно от сайта на www.bg.wikipedia.org, както и от други сайтове.